На 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция, която става основополагащ държавен акт на Третата българска държава. Учредителното събрание се провежда от 10 февруари до 16 април 1879 г. в сградата на бившия турски конак в Търново. В него участват 229 български народни представители, които съставят и приемат основния закон на Княжество България.
Търновската конституция е сред най-демократичните за своето време.
Основният закон въвежда принципи като разделение на властите, народен суверенитет и равенство пред закона – ценности, които и днес стоят в основата на българската държавност.
Ето и някои любопитни факти свързани с приемането на Търновската конституция:
На заседанията, по време на Учредителното събрание 1879 г., присъствал като гост и майстор Колю Фичето, който през 1872 г. построил сградата на Конака, където от 10.II. до 16.IV.1879 г. заседавало Учредителното събрание. Когато го видели, че идва, всички депутати му ставали на крака, а Петко Р. Славейков предложил да му се отпусне народна пенсия, като на поборник.
Дневниците от Учредителното събрание са непълни, тъй като все още не сме имали българска стенография и нямало български стенографи. Един от протоколчиците на заседанията бил Христо Попконстантинов от с. Петково, Смолянско – по професия учител. Той е един от първите стенографи у нас след Освобождението, обучен от Антон Безеншек, който на 25.IX.1879 г. открил в сградата на Народното събрание в София първия курс по стенография и подготвя първите стенографи, сред които е и Христо. Попконстантинов.
Набързо събраните статистически сведения от окръзите довели до някои аномалии в изборите за депутати за Учредителното събрание през 1879 г. Така например от Търновски и Берковски окръг били избрани по пет депутати, независимо че в първия населението било два пъти по-многобройно.
Изборите в Севлиево, съобщава Христо Спиридонов, депутат в Учредителното събрание, се провели с боб и папур (кукуруз). Бобът се считал „за”, а папурът „против”.
Градът (Търново) бил препълнен с народ по време на Учредителното събрание, затова, спомня си Атанас Бендерев, „на всяка крачка, на всяка уличка димеше скара, лееше се руйно червено лясковско вино. Вечер в кръчмите и хановете беше новий Вавилон от речи, песни, викове и декларации. Млада България ликуваше и тържествуваше.
Търновските читалищни дейци подготвили и изнесли пред депутатите в Учредителното събрание, в залата на втория етаж на бившия Конак, пиесата „Иванко” от Васил Друмев, в присъствието на автора ѝ.
По време на Учредителното събрание в Търново е сформирана първата българска военна духова музика, която минавала шумно по улиците и приветствала делегатите.
С подписа на Дондуков-Корсаков бил поканен в Търново да изнесе концерти по време на Учредителното събрание първият български хор от гр. Свищов, под диригентството на Янко Мустаков.
По време на Учредителното събрание в Търново действа първата печатница в града на Л. Каравелов, в съдружие с Нестор Жейнов, която е призната за печатница при Народното събрание. Помещавала се е в приземния етаж на бившия турски Конак. В нея са печатани материалите на Учредителното събрание, на Първото Велико народно събрание, Търновската конституция и първия местен обществено-политически вестник „Български лев”.
По време на Учредителното събрание в Търново излиза и първият български хумористичен вестник у нас след Освобождението – „Остен”, под редакцията на П. Р. Славейков. Печатан е в Ботевата печатница, която Киро Тулешков и Иван Панов пренасят от Букурещ във Велико Търново на 17.I.1879 г. и настаняват в сградата на бившето турско съдилище (Кадийницата), което се е намирало на мястото, където днес е салонът на читалище „Надежда”.
Денят на Конституцията е и професионален празник на юристите в България.
Честит празник!
