Народна Библиотека Петко Р. Славейков

Настоящата библиография е първи опит да се събере и популяризира публикуваното в книги, списания и вестници, съпътствали едновековната история на ТД "Трапезица-1902". Представена е информацията, издирена и съхранена в краеведската картотека на РНБ "П.Р. Славейков" - Велико Търново. Материалите са подредени хронологично в осем дяла, посветени на многостранната дейност на дружеството: Общи исторически материали за ТД "Трапезица 1902" и ЮТД "Царевец"; Организационна дейност - с приоритет на темата "ТД "Трапезица-1902" - съорганизатор и домакин на национални туристически форуми - конгреси, събори, съвещания" и традиционния фестивал на любителските туристически филми /1966-1985 г./; Стопанска дейност - представена с дейността на дружеството по изграждането и поддържането на туристическите хижи, заслони и др.; Културно-просветна дейност, включваща изданията на двете дружества и публикациите за хоровете "Света гора" и "Еделвайс"; Спортно-туристическа дейност - свързана с празниците на Ксилифор, масовия туризъм в училищата и техните експедиционни отряди, клуба по пешеходен туризъм, клубовете по ски-туризъм, по колотуризъм и планинско колоездене, по воден туризъм и воден слалом, Алпийски клуб "Трапезица" и клуба по ориентиране "Трапезица спринт". На дарителите и помощта на Планинската контролно-спасителна служба при БЧК е посветен дял VII "Обществената подкрепа на дружеството". Отделено е място и на хората, отдали завиден ентусиазъм и енергия за създаването и развитието на туристическото движение във Велико Търново - Димитър Багрилов, Димитър Богданов, Любомир Войников, Цоню Герганов, Георги Козаров, Стоян Коледаров, Моско Москов, Рафаил Попов и др. С изготвянето на библиографията, колективът на РНБ "П. Р. Славейков" засвидетелства своята съпричастност в честването на 100-годишния юбилей на ТД "Трапезица-1902" и пожелава нови по-високи постижения във всички дисциплини у нас и в чужбина.

Съставянето на настоящата библиография е породено от липсата на подобен справочник, който да улеснява читателите – художници и иконографи при откриването на иконографски изображения на най-често рисуваните светци.

Като основни източници са използвани притежаваните от отдел “Изкуство” на Народна библиотека „П. Р. Славейков” – Велико Търново албуми, монографии и книги, издадени през периода 1968 – 2007 год. Всички материали са прегледани de visu. Поради многобройните и често срещани образи на Богородица и Иисус Христос, техните изображения не са включени.

Описанието на източниците е съгласно БДС 17264-91. Библиографско описание. Аналитично описание на съставни части от публикации в книжни материали. София, Комитет по стандартизация и метрология, 1992. Текстовата част на изданието се допълва от илюстративен материал – репродукции на някои от иконите на описаните светци.

Посочените материали могат да се ползват в отдел “Изкуство” всеки работен ден от 10 до 18 часа.

"Възрожденецът Никола Златев" е роман, който разказва за живота и приключенията на Никола Златев, български революционер и патриот от периода на Българското въстание през 1876 година. Книгата проследява неговата борба за свобода и независимост на България от османско владичество, като проследява как той се превръща от обикновен човек в иконичен символ на съпротивата. Авторът пресъздава историческите събития и разкрива вътрешните борби и идеали на героя си, представяйки мулти-фасетен портрет на един от ключовите фигури в историята на българския народ.

"Приказки" е сборник от разкази, създаден от талантливият български писател Ангел Каралийчев. В тези приказки той въвежда читателите във вълшебен свят, пълен с фантазия и магия. Всяка история в сборника е уникална и заредена със смисъл и поука. Каралийчев умело комбинира реалността със света на въображението, представяйки герои и ситуации, които се превръщат в неизгасими спомени за читателите.

С прекрасния си стил и изразителен език той успява да пренесе читателите в свят, където всичко е възможно и където магията оживява. "Приказки" на Ангел Каралийчев са вдъхновяващо четиво за млади и възрастни, които търсят удоволствие в магическите светове на литературата.

Юбилейната годишнина е повод да представя една от големите български библиотеки в нетрадиционна, в необичайна светлина – като пазител и популяризатор на изкуство. Тази нейна дейност започва от ранните години на съществуването ѝ и е предпоставена от желанието на великотърновци да ѝ даряват не само книги и периодични издания, но също така документи, снимки, картини, щампи.

Без съмнение тези жестове са резултат от авторитета и доверието, с които библиотеката се ползва, а също и от виждането на строителите на нова България, които ѝ отреждат статут на депозитна, и с това de jure я превръщат в национално значима, с отговорности към българската култура.

Моско Груев Москов е един от първите български археолози, заслужил учител и читалищен деец, историк, писател, преводач, литературен критик, публицист, библиотекар, организатор на туристическото движение. Наричан е „един от последните възрожденци“.

Големи са заслугите на Моско Москов за Великотърновския край, за българската литература и история. Делото му е оценено подобаващо още от неговите съвременници.

Мъча се да запаля огъня в огнището, но дървата са сурови, не горят. Невзрачно пламъче полазва по повърхността на едно от дръвчетата, облизва го и издъхва мигом. Лютив дим изпълва кухнята. Драсвам втора клечка, но ефектът е същият. Коленичвам пред огнището и започвам да духам с уста, размахвам над струпаните дърва метлата, дано събудя блясналата искрица, но скоро и тя угасва. Не, без сухи дърва няма нищо да стане. Донасям сухи разпалки и драсвам отново клечката.

Пламъчето близва бялата купчинка, боровите дръвчета започват да пукат, запращяват и изплезват червените си езици. Но те са буйни, нетърпеливи и докато разтребвам, се превръщат в пепел, а в кухнята не се е усетил дори дъхът на топлината. Слагам още от разпалките, но до тях и няколко разцепени на по две сухи габърови дръвчета.

Пламъците заиграват буен танц, под тях блясват очите на жаравата. И едва тогава чак се събуждат те – суровите дърва, които аз в началото се мъчех да запаля. Те се пооглеждат колебливо, но като виждат вихрения танц на пламъците от сухите, протягат им плахо ръце, ония страстно ги поемат в прегръдките си и в огнището се извива неистово хоро. В кухнята става толкова топло, че започвам да се разсъбличам... Но добре че имах от сухите разпалки!

Доц. д-р Радослав Радев, чието дело е предговора на стихосбирката "Рисувани слова", определи книгата като игра, която освобождава художника от напрежението на цветовете. Според него Филев не е просто поет или художник, а човек, който е получил прозрение и думите са неговия израз.

За себе си Гено Мочуков казва, че е единственият търновски поет сред актьорите в МДТ „Константин Кисимов”. Вече е издал две поетични книги: „Състояние” и „Ребро от мъж перо от ангел” (2007 г.). Втората с помощта на РБ „П. Р. Славейков” и с илюстрации на Вельо Митев. Нежна, лирична любовна поезия, и философска, дълбаеща бездните на душата. Прописва „на стари години”, за да компенсира острата липса на сцената. Защото от 2002 г. актьорът е избрал друго поприще да се препитава, но е имал големия късмет да е част от търновския театър в най-силните му и златни години.

Повече от 50 поетични вдъхновения на три езика – български, английски и испански, е събрала в новата си стихосбирка Ружа Велчева. Книгата носи името “Вън от рая” и беше представена пред отбрана публика снощи в Изложени зали “Рафаел Михайлов” във Велико Търново.

Поезията в сборника е събрана в три цикъла. “Първият е със стихове на морска тематика, вторият е с хайку и третият цикъл е с любовна поезия. Защото без любовни стихове не може и, както казва един мой познат, по-добре навън от Рая, ако в Рая ще съм принуден да живея без любов”, сподели търновската поетеса пред своите почитатели. Зам.-директорът на библиотеката Калина Иванова и критикът Владимир Шумелов представиха поезията на Ружа Велчева и самата нея.

Преводач на стиховете във “Вън от рая” е самата Ружа Велчева, която е ползвала като консултанти за английската и испанската версия на поезията си Диана Демирева и Георги Георгиев.
Автор на илюстрациите е художничката Дешка Денева. Книгата е част от международния проект “Лейди кафе 45 +”, по който работи Регионалната библиотека “П. Р. Славейков”. Част от тиража на поетичната книга вече се разпространява в Ирландия и Испания, където са партньорите на търновската библиотека..

Идеята на настоящия каталог е по елегантен начин да се пренесем сред творческите интерпретации на художника Руси Русев, да открием възможностите му да мисли и разсъждава чрез тайните на изобразителното изкуство, да се потопим в неговите интимни изповеди от пейзажи, графики и скулптори познати и непознати на широката публика.

Личности като проф. Иван Бочев допринасят поривите на родната ни култура да бъдат разчетени като достойни за европейското присъствие стойности на значими пластични решения в книгооформлението и шрифта. 

Когато се опитаме да надникнем в неговия житейския и творчески път, неизменно започваме с родното му място великотърновското село Драганово. Обикновено характеристиката на китното селище свързваме с факта, че то се слави като „село на поетите” – Асен Разцветников, Камен Зидаров, Владимир Русалиев, Румен Стоянов, Йордан Атанасов и други. Тук са се родили и направили първите си творчески стъпки такива изящни творци, които се нареждат във фалангата на класиците, здраво свързани с българското словесно изкуство. Безспорен е въпросът, че можем да го наречем и „село на художниците”. Успоредно с този значим феномен в селото край лъкатушещата река Янтра намират своя изява и една дузина майстори на четката, като сред тях личат имена на любители на изобразителното изкуство като Никола Бъчваров, Димитър Русанов, д-р Петко Дачев и още немалко интелектуалци, докоснали се по свой оригинален начин с пъстрата палитра и отразили по свой маниер необятната драгановска природа. задължително трябва да отбележим, че има и една друга група художници, които застават по авторитетно и трайно в изобразителното изкуство. Тук са имената на Атанас Попов – първия учител по рисуване в селското училище, оставил следа като нарисувал читалищната завеса и първия театрален декор. Свое място сред майсторите на живописта заема и Григор Първев, който успешно участва в национални изложби. Неговото внимание е трайно привлечено и ангажирано с историческата тема. От цялата амалгама на изкусни творци в областта на словото и живописта се налага името на проф. Иван Бочев, открояващ се със свой почерк и стил за пресъздаване на действителността, която присъства в литературните произведения.

Антон Труфев е журналист, първо в търговищкия вестник „Знаме”, после в „Борба” – Велико Търново. Както сам той казва, да се занимава с изкуството е в кръвта му.