Антон Труфев е журналист, първо в търговищкия вестник „Знаме”, после в „Борба” – Велико Търново. Както сам той казва, да се занимава с изкуството е в кръвта му.
От малък пише стихове и до края на живота си не се отказва от стихоплетството. Така наричаше той културния продукт, който създаваше, защото нямаше самочувствието да се нарече поет. Стихоплетство, което само се докосва до истинската поезия - това мислеше той за своите творби. Но не беше прав и сега, като прочетете неговите басни, вярвам, че ще се съгласите – тези творби на Антон Труфев кореспондират с добрите образци, наши и световни, а част от тях са истински шедьоври, четат се с лекота и удоволствие – „Видяла жабата”, „Стара приказка на нов глас”, „Катеричка и лъв”, „Сговорна дружина”, „От трън, че на глог /ама по-висок/”, „Три поуки”, „Приказка за гърненцето”, „Врабчова песен”, „Камък и капка”. В настоящото издание „Гарван гарвану око не вади“ Антон Труфев ни ангажира с популярни теми от други басни – „Болен здрав носи”, „Дървар и мечка”, Косе Босе и лисицата”, „Лисицата и гроздето”. Той обаче не спира до тук. По-голямата част от неговите басни са по собствена тематика – „Сляпа обич”, „Овен и овце”, Врабец и врани”, „Ода за крал Бенфик”, „Шаран и щука”, „Орел и пчела”, „Гарван гарвану око не вади”, „Истинска история”. Ето „Стара приказка на нов глас” за характерното коварство на лисицата, която искала да лиши стареца от наловената от него риба. Така е в старата приказка, но Антон Труфев обръща историята наопаки и в крайна сметка Кума Лиса остава с пръст в устата, а дядото зарадвал бабата с риба, а внучката - с новичък кожух. В баснята „Хитър Петър и кравата” пък известният ни от народното творчество умник е надхитрен от тези, на които сам преди това е погаждал номера. Като истински баснописец, Антон Труфев не пропуска актуалните злободневни теми за политиците – „Марко пре- 7 зидент”, „Хамелеонът-политик”, за съвременната конюнктура и нрави – „Мъката на богаташа”, „Ода за банкета”, „Ние от България”, „Щом имаш свой човек”, „Миша държава”, „Биволът-сватбар”. Майсторски извайвайки гротеската като естетика, представя цяла палитра от герои в басните: не само животните, но и хора, дори растения, дървета – „Камък и капка”, Въглен и бодил”, „Тикви и кратуни”, „Бреза и явор”, „Гъби и блондинки”, „Среща с неволята”. Антон Труфев с изключителна прозорливост и талант ни представя известни басни на прочути баснописци – Езоп, Лафонтен, Лесинг, Крилов. Важно място заемат творби, свързани с поета, публициста, баснописеца Петко Р. Славейков. С лекота авторът преразказва „Козел и вълк”, „Восък и тухла”, „Муха-самохвалка”, „Кон и бик”, „Коза, яре и вълк”, „Врана и Лисана”, „Най-хубавото птиче”, „Старият щъркел”. Избягва обаче архаичния стил на възрожденския баснописец, естествено за да се възприемат по-лесно басните от съвременните читатели. И в тях ставаме свидетели на „безстрашието” на козела, на самохвалството на мухата, която без свян се пъчи с плодовете на чуждия труд. Радваме се на буйния кон, който позволява да го язди безпроблемно някакво момченце, напук на подигравките на смръщения бик, на хитрото яре, което не пуска в дома си вълка, когато майка му не е там. И още известни теми – за лисаната, враната и сиренцето, за най-хубавото птиче, разбира се – собственото, за стария щъркел, който през зимата остава тук, за да не бъде в тежест на своите събратя от ятото, полетяло към топлите страни. Когато прочетете басните на Антон Труфев, навярно ще се съгласите, че е истинско удоволствие да се потопите в творческата амалгама на един автор, вложил в тях много откровения и дух. Ако не си беше отишъл от този свят, навярно имаше с какво още да ни изненадва, за да ангажира вниманието ни. Сега се надявам, че неговите басни по един превъзходен начин ще звучат заедно с прекрасните илюстрации на проф. Спартак Паскалевски, ще обогатят библиотеките и ще се четат с наслада от широката читателска аудитория.
