Народна Библиотека Петко Р. Славейков

1. Ръкописи – 21 броя. Най-старият ръкопис е постен Триод от 60-те години на XIV век. Паметникът съдържа 254 листа, които са реставрирани в Лабораторията за консервация и реставрация в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. От втората половина на XIII и началото XIV в. датира и богослужебното Четвероевангелие с месецослов, което включва 220 страници уставно писмо. Повече за славянските ръкописи притежание на библиотеката

2. Старопечатни книги и периодични издания 1806-1878 г. – 637 са уникалните заглавия, с които се гордее библиотеката, а томовете са почти два пъти повече (общо 1210 т.), тъй като има екземплярност на много от произведенията. Сред най-ценните старини е първата българска старопечатна книга „Неделник”-ът на новобългарски език, отпечатан в гр. Римник, Румъния през 1806 г. Първият български учебник, предназначен за новото българско училище „Буквар с различни поучения” на д-р Петър Берон, излязъл през 1824 г. в Брашов. По-голяма част от книгите в колекцията са на църковно-славянска тематика. Това са различни богослужебни издания, като сред тях преобладават Вехтия завет, Библии, различни требници, неделници, календари на църковнославянски език. Тук са и изданията на нашия патрон Петко Славейков – песнопойки, буквари, първата готварската книга и др. художествени произведения. Старопечатният фонд се съхранява на специален режим и се ползва само в читалнята на библиотеката. Голяма част от този фонд е дигитализиран и може да се намери в Дигитална културна съкровищница Север+.

3. Редки и ценни книги след 1878 г. – колекция, в която влизат фототипни и уникални по своето съдържание издания с богато полиграфическо оформление, с художествената стойност на подвързията, библиофилски издания, както и с наличието на ценни автографи, приписки, екслибриси и пр.

4. Лична колекция краеведски книги на проф. Марин Александров Ковачев – Най-значимата изява в областта на краеведската дейност на библиотеките у нас до края на Втората световна война, принадлежи на Велико Търново. През 30-те години на XX век, директорът на Народната библиотека в града Пенчо Крусев организира преглеждането на българската книжовна продукция от основаването на библиотеката през 1921 г. до 1935 г. в резултат, на което са описани около 20 000 публикации за Велико Търново, подредени по една изготвена специално за случая от него класификационна схема с над 630 деления. Тази картотека е първата краеведска картотека в България, а класификационната схема е единствена и до днес наша българска схема за краеведски нужди. Наследник на делото на Пенчо Крусев е проф. Марин Ковачев - учен, краевед, университетски преподавател. Председател и редактор на единственото краеведско списание у нас “Архив за поселищни проучвания”. От 1998 г. председател на Съюза на краеведите в България. Като такъв той събира книги с краеведска тематика на краеведи от цялата страна. По-късно подарява сбирката на Регионална библиотека "Петко Р. Славейков". Сбирката съдържа 98 тома, голяма част от тях с автограф от автора. Колекцията се намира в Централната сграда на библиотеката. Списък с книгите може да видите ТУК

5. Колекция Есперанто – от края на 2023 г. благодарение на партньорството с „Български есперантски съюз” – гр. София се положиха основите на най-новата колекция на библиотеката. Тя включва 38 заглавия - книги от български автори, преведени на есперанто и учебни помагала, които ще са в помощ на клуб „Verdaj steletoj” основан към Детски отдел при БИЦ „Славейче”. Целта е възраждане на изучаването на международния език започнал своята история от гр. Велико Търново.

in the process of development

Кратка история на РНБ „П. Р. Славейков“

Народна библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново е създадена първоначално като трето книгохранилище за страната (след Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив). Основана е през 1889 г. като първата публична библиотека в гр. Велико Търново със свой устав и правилник на базата на „Устав на дружество Развитие“ и Правилник към него, в който са регламентирани въпроси по издръжката, избора на ръководство, закупуване, използване и поддържане на книжния фонд. За основно ядро на книжовния фонд служат книгите от великотърновската община и мъжката гимназия „Св. Кирил“. Закупувана е художествена и научнопопулярна литература, печатана предимно от местните издателства и печатници. След узаконяването на библиотеката на 11 юли 1920 г. тя започва да получава по един безплатен депозитен екземпляр от цялата българска печатна индустрия. Заедно с частични дарения, това са единстените постъпления до 9 септември 1944 г.

На 15 август 1922 г. в зданието на ефорията „Ангел Попов“ се открива третата в България Народна библиотека във Велико Търново. За директор е назначен Моско Москов – археолог, литературен критик, историк, езиковед, реализира се професионално като учител, библиотекар, туристически деятел и общественик. През целия период, в който е директор на библиотеката, той работи всеотдайно за издигането й като стабилна културна институция. През ноември същата година се открива и читалня в библиотеката.

След напускането на Моско Москов през 1932 г., за малко време длъжността командирован директор заемат Димитър Цончев и Асен Христов. На 27 юли 1933 г. за „пръв на постоянна служба библиотекар“ (директор) е назначен Пенчо Крусев. Той изработва първата в страната краеведска картотека, включваща около 20 000 ръкописни фиша с публикации за Велико Търново. По негово време започва строителството на библиотечна сграда и излиза от печат „Първи годишник на Народна библиотека във Велико Търново. Отчет за 1941 г. и история на библиотеката 1922 – 1942 г.“ През август 1944 г. на 57 години и след 11 години като директор на библиотеката, Пенчо Крусев умира. Новият директор, Иван Пенчев, въвежда свободния достъп до фондовете на градските читалищни библиотеки.

 През 1954 г. библиотеката се премества в нова сграда – единствена в страната строена специално за нуждите на библиотека сграда със седеметажно книгохранилище. Обособяват се Заемна за възрастни, Детски отдел, Регистрация, Обработка и каталози, Справочен и методичен отдел.

 На 20 март 1958 г. се одобрява наименуването на библиотеката в Окръжна библиотека – „Петко Рачев Славейков“. По време на управлението на директор Вълчо Сариев е обособен отдел „Изкуство“.

През 1971 г. библиотеката е наградена с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен по случай 50 години от създаването й, представен е юбилейният сборник „Петдесет години в служба на народа“. През 1974 г. за директор е назначена Диана Султова, като през нейното управление библиотеката развива активна международна дейност.

През януари 1988 г. за директор е назначен Димо Минчев. По време на неговото управление, на 20 май 1994 г., се открива нов филиал в кв. „Бузлуджа“ със заемна и читалня за възрастни, детски отдел със занималня и фондохранилище, където са пренесени за съхранение депозитната художествена литература след 1944 г. и всички чужди вестници и списания. През ноември 1989 г. във връзка с честването на 100 години от основаването на първата държавна библиотека във В. Търново, пред входа на библиотеката е открит барелеф на П. Р. Славейков, дело на скулптора Константин Денев и арх. Лъчезар Лалев.

След проведен конкурс за директор на библиотеката на 16 август 2000 г., длъжността заема Иван Александров. Калина Иванова е назначена за заместник-директор. Важен приоритет на ръководството на библиотеката става обновяването на компютърните системи и активното използване на информационните технологии в текущата работа.

Народна библиотека „П. Р. Славейков“ е методичен център за 150 обществени библиотеки на територията на област Велико Търново. Днес библиотеката притежава универсален фонд от 600 000 тома литература на книжни и цифрови носители, с които обслужва годишно 10 000 читатели, участва в международни културни образователни програми и проекти, сътрудничи на обществени организации и сдружения и кореспондира с водещи обществени библиотеки.

 Използвана литература:

Иванова, Калина. История и съвременност на великотърновската народна библиотека „П. Р. Славейков“. – В. Търново : Нар. библ. П. Р. Славейков, 2014.

Иванова, Калина. От първите стъпки до днес : Хроника на Народна библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново. - В. Търново : Нар. библ. П. Р. Славейков, 2013.

Народна библиотека „П. Р. Славейков“ Велико Търново / Състав. Калина Иванова. – В. Търново.

Александров, Иван. Култура и памет : 120 г. от създаването на Народна библиотека „П. Р. Славейков“ – В. Търново. - В. Търново : Нар. библ. П. Р. Славейков, 2010.

Пътеводител на Окръжна библиотека „П. Р. Славейков“ – В. Търново. – В. Търново, 1968.