Преди 145 г. 9/22 март 1879 г. за първи път се празнува, като Ден на Велико Търново и празник на Търновския гарнизон. Празникът е възстановен на 22 март 1984 г.
Старостоличани първи в България приемат един ден от годината за свой празник, за ден, в който всички живеят с мисълта за величието и славата на родния град. В литературен журнал „Правда” от 1879 г., списван от Недю Жеков, се срещат първите сведения за честването на 22 март, като празник на Велико Търново. В статията „Едно духовно тържество” се описва големият празник на търновското гражданство в храма „Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (стар стил). На отслужената божествена литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков - Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание и много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към нашето минало. От тогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на търновския гарнизон.
През годините всяко честване започвало обикновено към 9 ч. сутринта с тържествен парад на частите на Търновския гарнизон, начело с военната духова музика. В парада трепетно участвала и учащата се младеж, като традиционно в челните колони се носели портретите на търновските благодетели. Това са търновските дарители, дали средства за построяването на училища, библиотеки, читалища, болници, църкви, допринесли за духовното развитие на старопрестолния град. Кметът на града поздравявал с празника воините от Търновския гарнизон и цялото гражданство. Събраното множество се отправяло към паметника на участниците във Велчовата завера. Сказки за великото дело на благодетелите изнасяли известни търновски дейци на културата. Рецитирали се стихове, пеели се песни, посветени на великия Търновград.
В Общински вестник „Велико Търново” от 20 март 1934 г. четем: „Тоя ден би трябвало да стане ден на българския дух…, би трябвало да стане празник не само на търновци, а и на всички българи. От цяла България би трябвало да се стекат тука, да оживят миналото в душата си и пред колоните на Омуртаг и Йоана Асена, и при гробниците на българските царе да почувстват, че старината живее своя духовен живот, че България има своя хилядолетна история. Да направим тоя празник ден на българския дух.”
След 1944 г. празникът не е честван като ден на Велико Търново. За възстановяването му имат заслуга будните жители на квартал „Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата „Св. Четиридесет мъченици”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес наследява традицията този ден да е определен единствено на неповторимото Велико Търново.
Използвани източници:
Митова-Ганева, Катя. Велико Търново - непознато, любопитно и обичано / Катя Митова-Ганева. - Велико Търново : Фабер, 2008. - 200 с
Митова-Ганева, Катя. Спомен за Търново : Страници от следосвобожденската история на града / Катя Митова - Генова. - Велико Търново : Фабер, 2009. - 528 с
Общински вестник Велико Търново, № 24, 20 март 1934 г.
