Каним Ви на една специална литературна среща с писателката Теодора Димова, посветена на новия ѝ роман „Всичко, което се случва“.

На 4 ноември ще имаме възможност да се потопим в света на книгата, да поговорим за историите, които ни променят, за човешките съдби, за паметта, избора и онова, което остава в нас след прочетените страници.

Очаква ни среща с една от най-разпознаваемите съвременни български писателки, разговор за литературата и нейната способност да ни провокира, да задава въпроси и да ни приближава до същността на човешкото.

Заповядайте да споделим заедно една вечер, посветена на книгите, думите и смисъла на всичко, което се случва.

За автора

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“, „Влакът за Емаус“ и повестта „Първият рожден ден“.

През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти“. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература.

През 2019 г. Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжнина. През същата година излезе романът ѝ „Поразените“, който по-късно се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България“, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2022 г. „Поразените“ получи новоучредената френска литературна награда „Фрагонар“. През 2023 г. Теодора Димова стана носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Кръст от пепел“.

За книгата

Литературата може да компенсира неохотното мълчание на историците, както и изкривените исторически интерпретации. Може го, когато го прави с талант, замах, проникновеност и пределна честност. След „Поразените“ Теодора Димова доказва това и с новия си роман „Всичко, което се случва“, чийто фокус е съдбата на евреите и в България, и в Европа по времето на Втората световна война. И да, романът казва много за миналото, нюансира исторически факти и съдби, но го осъществява по начин, който не просто е присъщ на фикцията, а който е запазената марка на романовото писане на Теодора Димова – с безпощадно проникване в психиката, с разголване на съвестта, с непримиримост към себезалъгването.

„Всичко, което се случва“ е голям роман не само за света от вчера, но и за днешния, в който оголеното човешко състояние продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта.

проф. Амелия Личева

Тази книга, смятам, няма аналог в съвременната ни литература. Тя е най-силна в своето нравствено послание, съчетано с психологическия разрез на редица човешки съдби, видени в гранични и трагични обстоятелства. С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940–1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията; време, в което истинският герой (прототип на реална личност – Димитър Пешев), осуетил депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта, е низвергнат и наказан от своите съпартийци като предател. Но Теодора Димова сякаш игнорира всякакъв героизъм. Тъкмо наопаки – на моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани. По-късно пак същият, спасилият толкова хиляди животи, е обявен за фашист и превърнат в „бивш човек“. Осъден от т.нар. Народен съд, унизен и лишен, както сам признава, от каквото и да било бъдеще в комунистическото общество, в дните на своето „доизживяване“ той разнищва своята същност, а безкомпромисната му вътрешна изповед е доуплътнена от още и още саморазкрития – личностно-интимни и социо-психологичеки – на прекрасно изваяните женски образи.

Алберт Бенбасат