В „Истории от ръчния багаж“ Георги Милков описва срещи, места и събития, накарали го да се превърне в усърден колекционер на преживявания.
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада.
Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано – гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни от устата на футболната легенда се лее японска реч. Времената на „айн, цвай, дрън“ са отминали безвъзвратно и сам полиглотът Стоичков е ознаменувал залеза на моноезичната култура...
В „Истории от ръчния багаж“ Георги Милков описва не само срещите си с епохални персонажи, но размишлява за интригуващи места и събития, накарали го да се превърне в усърден колекционер на преживявания. Събрал е част от тях, вярвайки, че необичайностите на живота са безбройни, но всеки може да види само толкова, за колкото е бил готов да пристъпи отвъд прага на собствените си предубеждения, а останалото се е изгубило завинаги в миманса на пропуснатите спомени.
