Представяне на последната книга на
акад. Иван Радев по повод 80 години отнеговото рождение

Книгата "Хаджи Викентий Зографски. Личност и дело. Време и съвременници" акад. Иван Радев не доживя да види отпечатана. Това е втората, посветена от него книга на тази изключителна личност, чийто живот е изцяло обречен на България и на всичко българско.

Първата, "Хаджи Викентий Зографски (1758 – 1863)", е издадена през 1996 г. С нея акад. Радев извади от забвение родения в търновското с. Сергювец, но свързан повече със с. Беляковец монах в Атонския манастир „Св. Георги Зограф“, активен деятел за автономия на българската православна църква, за реформирането ѝ съоб¬разно повелите на възрожденското време и анга¬жирането ѝ с проблемите на поробените българи. Във втората X. Викентий е представен възможно най-пълно, доколкото позволяват достъпните източници. Повече от две десетилетия акад. Радев продължи да събира информация за него и за дейния му съратник архим. Анатолий, съхранена в официални и други документи, в материали, печатани у нас и в чужбина, в кореспонденция със съвременници и съмишленици, в спомени и предания. До последно акад. Радев набираше данни за разностранната дейност на X. Викентий, за да разкрие образа му на неистов радетел за просперитета на българския народ. От особено значение за това са немалкото обемни, изцяло цитирани оригинални документи от различни източници, отнасящи се до продължилата двадесет години Бесарабска мисия. Запознаването с автентичната документация дава възможност да се осмисли и оцени грандиозният не само за тогавашното време успех на двамата зографски мисионери Викентий и Анатолий.

Новооткритите факти доказват широкомащабното дарителство на X. Викентий за търновски църкви и манастири, за училища в старопрестолния град и селища около него, за личните му стипендианти в чужбина, за издаването и разпространяването на необходимата за училищното обучение книжнина. Ако документите за тази му дейност не бяха оповестени, е трудно да се повярва, че най-големият дарител на Търново и търновския край до средата на XIX в. е X. Викентий, че приживе е дал „на ползу роду“ не десетки, а стотици хиляди грошове.

Манастирът „Св. Георги Зограф“ се е отблагодарил на Съборния си старец и благодетел с достолепен портрет, мраморен трон и други знаци на изразена почит. Във В. Търново обаче сега нищо не напомня за него. Дори училището в с. Сергювец (Първомайци), носило името му, е закрито през 2005 – 2006 г.

Тази последна книга на акад. Ив. Радев е неговият дълбок поклон пред Хаджи Викентий Зографски и родолюбивото му дело.