Коя е "Пандора"? 

(изображения)

"Пандора" е дете на пандемията, която ме накара да препрочета "Декамерон":
творбата, която Джовани Бокачо бе написал по време на голямата пандемия от негово време-черната чума от 1348г. Тогава знатните жители на Флоренция трябва да бягат от болестта, която мислят че се пренася чрез мръсния въздух. Най-често техните скривалища са всъщност замъци във високите тоскански хълмове, където те се изолират в нещо като карантина. Как е възможно човек да не оприличи санитарните мерки на 14в. и на 21в., и да не си спомни с известно смирение, че всъщност това, което се случва, се е случвало вече и ще се случва още? Та, Бокачо, за да запълни скуката, измисля игра наречена "Десетоднев" или на гръцки "Декамерон". В тази игра, която е и донякъде еротична, десет младежа (три момчета и седем момичета) съчиняват в продължение на десет дена разкази, като всеки ден сюжетът се сменя.
Две големи поуки можем да вземем от бокачовия текст.
Бокачо дава пълен изказ на дворцовата и знатната култура на неговото време. Там сюжетът не е Бог, а човек. Неговият текст, макар и пропит от тежката латинска реторика на 14в., която Жофроа Тори и Гийом Бюде ще нарекат по-късно "интелектуална склероза", дава
гласност на цяла палитра от хитри, забавни, поучителни и дори смешни истории, които нямат нищо общо със санитарната и политическа обстановка. С други думи Бокачо предпочита да се смее напук на чумата и напук на смъртта.
Второ, текстът на Бокачо е пропит от гръцки етимологии, започвайки от заглавието та
чак до имената на персонажите. Цял век преди падането на Константинопол и много преди Еразъм, италианският хуманизъм забравя най-после за Схизмата и отваря своите обятия към източната литература, тази която ще му донесе Платон, Аристотел, Плутарх, Евклид, Хермес и Птолемей. С други думи Декамерон е една красива допирна точка между Изток и Запад, между Константинопол и Рим. Той е началото на това интелектуално утвърждаване на индивида, което малко по-късно ще доведе целия Италиански полуостров до неговото Въз-

Раждане или на френски "Ренесанс".

XXII НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
“БИБЛИОТЕКИ – ЧЕТЕНЕ – КОМУНИКАЦИИ”

Конференцията е под патронажа на Министерство на културата

Организатори:
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ”
УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
На 16 и 17 ноември 2023 г. в Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" – Велико Търново ще се проведе Двадесет и втората национална научна конференция с международно участие "Библиотеки – четене – комуникации", на тема

Стандартизация и методология при дигиталната конверсия на културно-историческото наследство

Никола Пиперков представя "Пандора. Сборник с емблеми" в Регионална библиотека "Петко Р. Славейков"

Заповядайте на 6 юли 2023 г. от 17:00 ч. в читалнята на Регионална библиотека "П. Р. Славейков" (ул. Иванка Ботева 2)

Христо Панев е художник, почетен член на Руската Академия за Изящни Изкуства в Москва. През 2018 г. печели „Златна палитра“ от Академията „Нова ера“ в Азербайджан. През 2019 г. е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен. Неговите творби са излагани в България, Русия, Азербайджан, Полша, Германия, Австрия, Нидерландия, Швейцария и Турция.

Никола Пиперков е доктор по История на изкуството от Университет Париж I Пантеон-Сорбона и член на Френския Национален Център за Научни Изследвания. Преподава Италиански Ренесанс в Париж (2011-2014), както и Европейски Ренесанс, Методология и Френско академично изкуство в Лион (от 2014 г. до днес). Автор на романа „Петият час на Дуат“ (2006).

ЕМБЛЕМА идва от гръцката дума ἔμβλημα, значеща „мозайка“ или „парче от сглобяема мебел“. Тя дава име на обособен жанр в литературата на Западна Европа, който днес читателят едвам помни, но който представлява едно от най-успешните печатни начинания на френския, италианския и немския Ренесаснс. Баща на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564). Основана през 1534 г. в Париж, когато Алчиато публикува своята Малка книга от мозайки (Emblemata libellus), емблемната литература се превръща мигновено в модерна интелектуална игра, състояща се в сглобяването (т.е. ἔμβλημα) на три основни елемента, които задължително трябва да присъстват на страницата: заглавие (inscriptio), образ (pictura) и пояснение (subscriptio). Затова емблемата е вид ребус. Тя има способността да разговаря чрез неща (от лат. rebus), както и да описва чрез звуци. Нейното сътворяване отговаря на поетичния идеал на Хораций, споделян и дори въздиган в култ от мнозина хуманисти и артисти на Ренесанса: ut picture poesis / както в картините, така и в поезията. В емблемата образ и дума наистина намират своята допирна точка. Защото образът в една емблема не е илюстрация, т.е. повторение; той е емулация на текста. Поради тази причина емблемната литература е още от самото си начало поле за интелектуална надпревара между художници и поети, които ще искат или да търсят думата в образа, или пък точно обратното – респективните граници на едното с другото.