Никола Пиперков представя "Пандора. Сборник с емблеми" в Регионална библиотека "Петко Р. Славейков"

Заповядайте на 6 юли 2023 г. от 17:00 ч. в читалнята на Регионална библиотека "П. Р. Славейков" (ул. Иванка Ботева 2)

Христо Панев е художник, почетен член на Руската Академия за Изящни Изкуства в Москва. През 2018 г. печели „Златна палитра“ от Академията „Нова ера“ в Азербайджан. През 2019 г. е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен. Неговите творби са излагани в България, Русия, Азербайджан, Полша, Германия, Австрия, Нидерландия, Швейцария и Турция.

Никола Пиперков е доктор по История на изкуството от Университет Париж I Пантеон-Сорбона и член на Френския Национален Център за Научни Изследвания. Преподава Италиански Ренесанс в Париж (2011-2014), както и Европейски Ренесанс, Методология и Френско академично изкуство в Лион (от 2014 г. до днес). Автор на романа „Петият час на Дуат“ (2006).

ЕМБЛЕМА идва от гръцката дума ἔμβλημα, значеща „мозайка“ или „парче от сглобяема мебел“. Тя дава име на обособен жанр в литературата на Западна Европа, който днес читателят едвам помни, но който представлява едно от най-успешните печатни начинания на френския, италианския и немския Ренесаснс. Баща на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564). Основана през 1534 г. в Париж, когато Алчиато публикува своята Малка книга от мозайки (Emblemata libellus), емблемната литература се превръща мигновено в модерна интелектуална игра, състояща се в сглобяването (т.е. ἔμβλημα) на три основни елемента, които задължително трябва да присъстват на страницата: заглавие (inscriptio), образ (pictura) и пояснение (subscriptio). Затова емблемата е вид ребус. Тя има способността да разговаря чрез неща (от лат. rebus), както и да описва чрез звуци. Нейното сътворяване отговаря на поетичния идеал на Хораций, споделян и дори въздиган в култ от мнозина хуманисти и артисти на Ренесанса: ut picture poesis / както в картините, така и в поезията. В емблемата образ и дума наистина намират своята допирна точка. Защото образът в една емблема не е илюстрация, т.е. повторение; той е емулация на текста. Поради тази причина емблемната литература е още от самото си начало поле за интелектуална надпревара между художници и поети, които ще искат или да търсят думата в образа, или пък точно обратното – респективните граници на едното с другото.