Plakat-Dimitar-Kalev-01


 

---


--

Милена Буржева представя във Велико Търново сборника с разкази „Празници умират като хора”

Милена Буржева е поетеса, белетрист и театрален критик. Автор е на множество публикации и на осем книги: „Като забравена от векове молитва“, Стихове, 1993; „Разкритие към тъмното“, Стихове, 1994; „Сънят на пеперудата“, Стихове, 1996; „Да ме води където си иска“, Стихове, 2002; „Да ме води“, Стихове, 2003; „Театрални диагнози“, Рецензии, 2003; „Мъката на невидяното“, Стихове; „Празници умират като хора“, Разкази
Нейни произведения са публикувани в 9 литературни списания в 7 града във Франция. Определяна е от българската критика като „уникално явления в българската литература” (Кр. Минкова), а от френската критика като „литературно откритие” (С. Войка). 


 

Plakat-TonyMarks

Една история за злощастието на българите от Тракия
и за любовта, която може да премине през времето и да продължи отвъд.

 "Нищо по-малко от вечност" - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказката не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, превърнати в дрипи. Има замах на дълги извити ножове, съпроводен със зловещ смях. И алчни ръце, издърпващи от треперещи пръсти златни пари, нанизи, дрехи, вързопи- плячка...

Но пак там, в приказката, сред цялата безнадеждност, я има и любовта - онази, голямата, която носи надежда и изчиства грехове. Пред нея дори Съдбата не остава равнодушна. Тя страда, защото е донесла толкова болка, че сега може да се издължи единствено с вечност. Всичко друго би било малко!


 

 


Партньори:

 

            banner softlib