|
От седмица музата не го е
навестявала. Седи пред компютъра, отваря нов файл и чака. Понякога изчуква по
клавишите някаква безсмислена фраза, друг път започва някаква история, но след
първите две-три изречения зацикля и спира А времето тече. Издателят му е дал
краен срок. Парите свършиха, а той не е започнал книгата. И срокове на два
литературни конкурса текат.
Отпива от кафето. И ето, чувства, че днес е
докоснат. Има вдъхновение! Изписва заглавието. Един спомен от миналото му е
изплувал в съзнанието – съвсем подходяща история за разказ. Думите се леят и
пръстите му едвам сварват да уцелят клавишите. Врата на кабинета му се отваря и
влиза жена му. Без да му казва и дума, за да не го смущава докато работи, все
пак от неговите хонорари живеят!, тя отваря един шкаф, изважда найлонов чувал и
започва да рови в него. Той спира да пише. Нищо не й казва. Тя го поглежда.
Решава, че се е уморил от писането и трябва да го разсее. Започва да му
разказва обстоятелствено за приема, на който е била снощи. Той е раздразнен, но
я слуша. Тя не намира това, което търси и отваря друг шкаф, из който рови.
Излиза на коридора и започва да хлополи нещо пред вратата.
Той гледа компютъра. Опитва се да продължи от
където е спрял, но магията е изчезнала. Думите от главата му са отлетели
безвъзвратно и е отстанало само раздразнението му. Комшията му надува уредбата
си с хитовото парче „Водка за успеха”. Жена му се връща пак в кабинета за втори
рунд с шкафовете.
Писателят решава да се опита да догони словото си.
Излиза от стаята, излиза от живота на жена си, излиза на балкона и полита сред
красивите думи, които разказват великолепни истории за интелигентни читатели...
Магдалена
Борисова
|
