„Водата в песни и стихове“
РИОСВ – Велико Търново с в партньорство с Регионалната народна библиотека “П. Р. Славейков”, гр. Велико Търново и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, гр. Габрово и съдействието на Регионалните управления на образованието във Велико Търново и Габрово организираха съвместно инициатива за отбелязване на Световния ден на водата – 22 март - "Водата в песни и стихове". Събитието бе насочено към ученици от 1-ви до 12 клас. Със събраните стихове бе организиран маратон на четенето в двете библиотеки за стимулиране на четенето сред младите хора.
На 23 март 2017 г. в читалнята на РБ „П.Р. Славейков“ – Велико Търново - ученици от различни класове на СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Сухиндол, ПГАТ „Цанко Церковски“, гр. Павликени, Старопрестолна професионална гимназия по икономика – Велико Търново, ОУ „Димитър Благоев“, гр. Велико Търново, ОУ „П. Р. Славейков“, гр. Велико Търново и СУ „Ем. Станев“, гр. Велико Търново четоха авторски и чужди стихотворения за водата. Децата от СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Сухиндол и ПГАТ „Цанко Церковски“, гр. Павликени бяха подготвили и музикална програма към своите представяния. Всеки участник в маратона получи рекламна чанта на РИОСВ от нетъкан текстил с екологично послание.
Изтегли: Авторски стихове за водата , Стихове за водата, Песни за водата
РБ "П. Р. Славейков" - В. Търново Ви кани на представянето на
книгата на Стоян Цонев - "На бял камък не стъпих"
Владимир Шумелов
“Ще чакам дъгата”
Литературна критика, интервюта, етюди
16 март 2017 г. (четвъртък) - 17:30 ч.
РБ "П. Р. Славейков" (ул. "Ив. Ботева" 2)
Това е четвърта по ред книга с литературна критика и есеистика след излезлите досега “Накърнимото” (2004), “Цветните спомени на греха” (2009) и “Лисица в кокошарника” (2013) и донякъде е тяхно продължение, ако изобщо писането за книги има някакъв лимит. На практика сборниците се опитват да дадат някакъв индиректен отговор на три фундаментални въпроса: Защо (не) четем?; Защо пишем?; Защо издаваме? Занимавах се с “езиците”, техниките на писане, контекста на раждането на творбите и съдбата на техните автори, за да достигна по различни пътища до скептични отговори относно съдбата на книгите. А книгите и авторите в тях не бяха малко: рекапитулацията на предишните три книги сочи около 200, без есетата и фрагментите. В този контекст особено стои книгата с “елипси” “Pink Floyd” (2013), която колажираше металитературни и литературни фрагменти с текстове на “Pink Floyd” и Роджър Уотърс и която есенциализираше донякъде написаното досега. Тя беше и по-”лабораторна”, повече задаваща въпроси, отколкото търсеща отговори.
Новата литературнокритическа книга стои по-близо до “Накърнимото” в съдържателен план, като в структурата и са включени раздели с литературна критика (за български и чужди автори и книги), интервюта (които липсват в предишните ми подобни сборници) и етюди, обединяващи различни по характер есеистично-публицистични текстове. Броят на статиите и отзивите в литературнокритическия раздел е 62 (писани, с малки изключения, за преводни и български книги от последните няколко години – авторски, антологии, сборници, периодика, от които 15 са за преводни заглавия и 47 – за български книги), на интервютата – 2, и 4 етюда. Естествено, както и предишните три книги в този жанр и тази не си поставя цел да преподрежда, йерархизира и систематизира факти и ценности в литературата, а изборът на заглавия и автори е по-скоро случаен, “дневников”. Навярно наред със скепсиса от литературната действителност (който неминуемо е свързан с “умората” на модерния човек от историята и живота и онова “усещане за изчерпване на историята”, за които говори проф. дфн К. Янакиев) има нещо, което е по-близо до оптимизма. Може би не е случайно, че първият текст е назован “Човек не умира”, а последният “Започвам”. Металитература, която в последна сметка, независимо от качествата на литературата, я разглежда като източник на вдъхновение, форма и начин на живот, “преминаване под дъгата”, за да получим небесната защита.
Авторът
На 23 февруари 2017 г. в Читалнята на РБ "П. Р. Славейков" в рамките на проект "Библиотеката - средище за социална и културна интеграция", финансиран от Фондация "Глобални библиотеки - България“ бе представена книгата "Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски" от Николай Иванов. За книгата и интересните разкрития на автора говори проф. Пламен Павлов.
В продължение на години авторът е събирал и анализирал документи, които хвърлят светлина къде са открити гробът на Левски и черепът на Бенковски през 1937 година. Документите, които Иванов изнася, се публикуват за пръв път и излизат от архивите на Националния военноисторически музей.
В дискусията за взеха участие и представители на РИМ Велико Търново, НВУ „Васил Левски“ и Общински комитет „Васил Левски“.
